О, хапва ни се нещо сладко… Сладолед? Бисквити? Хайде до магазина! Там ще намерим толкова много сладкиши! Но няма да намерим най-сладкото – удоволствието да си приготвим нещо сами. Вкъщи. С мама.
„Мамо, яде ми се нещо сладко” – споделях аз на моята майка, просто така, между другото, обикновено когато се чувствах самотна.
„Да си направим кекс?” – предлагаше майка ми и аз започвах да скачам от радост. Защото „кекс” не беше само нещо сладко за хапване! „Кекс” беше как мама ме поглежда с дяволита усмивка, как вади чаши и тави, как тършува из шкафовете, как ми дава да чупя яйцата, как лакомо облизвам суровата смес от стените на купата с един ей такъв пръст, който става кафяв, а после и цялата ми ръка става кафява, и блузата, и поличката. Защото, знаете ли, кексът е най-вкусен, когато е суров и е намазан върху детски пръст! Детският пръст със своята специфична обвивка от бактерии и нечистотии изключително добре подчертава вкуса на суровото брашно и яйцата! После, докато се пече, в дома се разнася аромат, който го няма в нито един магазин – защото никъде не правят на мама кекса. Не че рецептата е трудна, но тя слагаше в него една подправка, която сама си произвеждаше и това беше ЛЮБОВ! Слагаше я на всичко, което готви, затова аз харесвах всичко, което готви. И дори кексът да не се надигнеше или да останеше глетав (чудесна дума, смятам аз!), пак беше съвършено вкусен! Най-вкусният кекс на света. Нашият кекс винаги беше поливан с глазура от звънлив смях и изяждан директно от тавата, още топъл – и всеки с радост поемаше риска да го заболи корема. Така или иначе никога не беше ясно от какво точно болеше този корем – от кекс или от смях. Или от кафявия пръст! Но това нямаше никакво значение.
Та, защо да не си го купим от магазина? Ами, защото понякога, когато ни се хапва нещо сладко, това желание идва не от стомаха, а от душата. Днес моята майка е на небето, „тя е ангел”, както казваше Пипи. Но докато беше тук, ми даде много, ама много кекс, който не се продава в магазина. Който аз сега забърквам за моите деца. И заедно с тях!
Тази статия все още няма коментари