Блог

„Лошо дете!” Apr/ 7/2021

„Лошо дете!”

„Бъди добричък, слушкай и недей да плачеш!” – тази фраза, кратка, малка фраза казва достатъчно за цялата ни народопсихология. Тази фраза може да се чуе десетки пъти на ден: на площадката, на входа на детската градина, в детската градина, вкъщи, на гости.

„Да слушкаш” означава да изпълняваш безропотно командите на възрастните; да си абсолютно подчинен; да приемеш, че някой мисли вместо теб, че някой те познава по-добре от теб, че някой познава тялото ти по-добре от теб (защото явно си неспособен да се познаваш достатъчно добре); да не смущаваш възрастните, като изразяваш емоциите си, ако са негативни… или позитивни, но твърде бурни; да не спориш и в крайна сметка да нямаш мнение, а да приемеш мнението на друг като единственото правилно. Интересно ми е – кой би се радвал наистина да има „послушно” дете? В мечтите порасналите ни деца изглеждат съвсем различни: смели, находчиви, ярки, уверени, самостоятелни… Или? Но как след като години наред садиш магарешки тръни, очакваш след две-три десетилетия да поникнат рози!

„Да плачеш” е обратното на „добричък”. А обратното на „добър” е „лош”. Но плачът е израз на емоция. Значи да изразяваш тази емоция те прави лош. И понеже децата търсят одобрението на възрастните, се научават да бъдат „добрички“ – като потискат емоциите си. Така възпитаваме децата си. Така сме възпитавани и ние, и нашите родители, и техните. Като цяло българите от векове наред сме свикнали да живеем потиснати. „Наведена главица сабя не я сече” – „любимата” ми българска поговорка! Някак послушна и неизразяваща емоциите си е тази „главица”.

Често пъти децата стават такива спецове в прикриването на емоциите си, че родителите твърде късно (или дори никога!) разбират за ужасна драма, която се е случила в детската душа и я е белязала за цял живот. Излиза, че родителите не общуват пълноценно с децата си. Но как да го правят, при положение че сами са въвели такава строга цензура на емоциите? Как да отговориш на въпроса „Как си?”, ако си тъжен и ти се плаче, но знаеш, че това те прави лош, а не искаш родителите ти да си мислят, че си лош? Колко сложно и объркано…

В крайна сметка пораства поредният послушен и добър възрастен, на когото обаче все нещо му липсва, не се разбира с партньора си, изнервя се от незначителни ситуации, изпада в депресии, закодира твърде сложно посланията на сърцето си и ползва същия грешен код, за да разбере околните. Понякога му се струва, че никой не го разбира и най-вероятно е точно така. В най-добрия случай изминава дълъг път на себеопознаване, за да стигне до извода, че трябва да признае, опознае и приеме емоциите си. И че това го прави само по-добър?!

Прогнозите ми са оптимистични! Появяват се семинари, курсове, книги, лекции, целящи подобряване споделянето на емоции, развитието на емоционална интелигентност, общуването между родители и деца. Убедена съм, че ще скъсаме порочния кръг и ще го превърнем в хубав равен път напред. Щастлива съм, че все повече млади родители въстават срещу потискането на емоциите и се стремят да възпитават децата си с емпатия, топлина и честност. Предпочитат децата им да не са послушни, а щастливи. Защото да си родител не е удобно и лесно, а изморително и вдъхновяващо! И да опознаваш детето си, такова, каквото е (а не негова „послушна“ маска) е най-интересното нещо, което може да ти се случи!

Всички деца са добри. Много повече от добри! Нека го знаят! Нека садим рози!

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Блог

Блог

„Лошо дете!”

„Лошо дете!”

„Бъди добричък, слушкай и недей да плачеш!” – тази фраза, кратка, малка фраза казва достатъчно за цялата ни народопсихология. Тази фраза може да се чуе дес „Бъди добричък, слушкай и недей да плачеш!” – тази фраза, кратка, малка фраза казва достатъчно за цялата ни народопсихология. Тази фраза може да се чуе дес 2021-04-07T12:29:29+03:00 „Лошо дете!”

<p>&bdquo;Бъди добричък, слушкай и недей да плачеш!&rdquo; &ndash; тази фраза, кратка, малка фраза казва достатъчно за цялата ни народопсихология. Тази фраза може да се чуе десетки пъти на ден: на площадката, на входа на детската градина, в детската градина, вкъщи, на гости.</p> <p>&bdquo;Да слушкаш&rdquo; означава да изпълняваш безропотно командите на възрастните; да си абсолютно подчинен; да приемеш, че някой мисли вместо теб, че някой те познава по-добре от теб, че някой познава тялото ти по-добре от теб (защото явно си неспособен да се познаваш достатъчно добре); да не смущаваш възрастните, като изразяваш емоциите си, ако са негативни&hellip; или позитивни, но твърде бурни;<span>&nbsp;</span><span id="more-743"></span>да не спориш и в крайна сметка да нямаш мнение, а да приемеш мнението на друг като единственото правилно. Интересно ми е &ndash; кой би се радвал наистина да има &bdquo;послушно&rdquo; дете? В мечтите порасналите ни деца изглеждат съвсем различни: смели, находчиви, ярки, уверени, самостоятелни&hellip; Или? Но как след като години наред садиш магарешки тръни, очакваш след две-три десетилетия да поникнат рози!</p> <p>&bdquo;Да плачеш&rdquo; е обратното на &bdquo;добричък&rdquo;. А обратното на &bdquo;добър&rdquo; е &bdquo;лош&rdquo;. Но плачът е израз на емоция. Значи да изразяваш тази емоция те прави лош. И понеже децата търсят одобрението на възрастните, се научават да бъдат &bdquo;добрички&ldquo; &ndash; като потискат емоциите си. Така възпитаваме децата си. Така сме възпитавани и ние, и нашите родители, и техните. Като цяло българите от векове наред сме свикнали да живеем потиснати. &bdquo;Наведена главица сабя не я сече&rdquo; &ndash; &bdquo;любимата&rdquo; ми българска поговорка! Някак послушна и неизразяваща емоциите си е тази &bdquo;главица&rdquo;.</p> <p>Често пъти децата стават такива спецове в прикриването на емоциите си, че родителите твърде късно (или дори никога!) разбират за ужасна драма, която се е случила в детската душа и я е белязала за цял живот. Излиза, че родителите не общуват пълноценно с децата си. Но как да го правят, при положение че сами са въвели такава строга цензура на емоциите? Как да отговориш на въпроса &bdquo;Как си?&rdquo;, ако си тъжен и ти се плаче, но знаеш, че това те прави лош, а не искаш родителите ти да си мислят, че си лош? Колко сложно и объркано&hellip;</p> <p>В крайна сметка пораства поредният послушен и добър възрастен, на когото обаче все нещо му липсва, не се разбира с партньора си, изнервя се от незначителни ситуации, изпада в депресии, закодира твърде сложно посланията на сърцето си и ползва същия грешен код, за да разбере околните. Понякога му се струва, че никой не го разбира и най-вероятно е точно така. В най-добрия случай изминава дълъг път на себеопознаване, за да стигне до извода, че трябва да признае, опознае и приеме емоциите си. И че това го прави само по-добър?!</p> <p>Прогнозите ми са оптимистични! Появяват се семинари, курсове, книги, лекции, целящи подобряване споделянето на емоции, развитието на емоционална интелигентност, общуването между родители и деца. Убедена съм, че ще скъсаме порочния кръг и ще го превърнем в хубав равен път напред. Щастлива съм, че все повече млади родители въстават срещу потискането на емоциите и се стремят да възпитават децата си с емпатия, топлина и честност. Предпочитат децата им да не са послушни, а щастливи. Защото да си родител не е удобно и лесно, а изморително и вдъхновяващо! И да опознаваш детето си, такова, каквото е (а не негова &bdquo;послушна&ldquo; маска) е най-интересното нещо, което може да ти се случи!</p> <p>Всички деца са добри. Много повече от добри! Нека го знаят! Нека садим рози!</p>

Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки