Влизам в книжарницата, оглеждам се. И нещо ми се губи. Губят ми се книгите!
Вместо тях преобладават странни книгообразни формати, на които сякаш много им се иска да са таблети, лаптопи или поне смартфони. Но не са. Вместо това ми ги представят за книги?! Гордо рекламирани като интерактивни „книги”, от които стърчат всевъзможни „красоти”, издават шумове, блестят с брокати и съдържат много повече стикери, отколкото думички. Струва ми се, че или някой се опитва да съхрани книгата като формат и понеже съзнава, че към нея вече няма никакъв интерес, я префасонира до степен, до която тя съвсем престава да е книга. Или пък се опитва да създаде нова, хартиена (а понякога и пластмасова) и евтина алтернатива на окончателно омагьосалите децата модерни технологии?
Пък по мои спомени книгата е нещо, което има корици и много текст между тях. Не говоря за книжките с картинки, които имат по-малко текст. Те са си такива – чудесни и прекрасни, учещи най-малките да привикват към държането на книга, към разлистването й и към удоволствието, че тя ще ги отнесе в чудни светове. Кой не обича книжките с картинки! Но не говоря за тях.
Говоря за онези книги с корици и по средата – много текст. Къде са те? Няма ги никакви. Сякаш ги е срам да се покажат, защото сами не си вярват, че са нещо специално. Дори не се опитват да се конкурират със съвременните инструменти за забавление на децата. Истинските книги послушно правят място на онези другите, „интерактивните книги“. Е, както и да е – книгата все повече я няма! Децата все повече не й обръщат внимание. Сякаш е една стара госпожа, прашна, бедна, тъжна, с овехтели дрехи и големи диоптри, която не разбира изобщо от съвременния живот и говори само с архаични думи. Интелигентна, но по старо му, по свое му. Интелигентност, която не работи в днешно време.
Зачудих се дали след като децата все по-малко се интересуват от книгата, такава, каквато я помня, изобщо има смисъл тя да съществува? Защо толкова им настояваме да четат? Нямат ли си достатъчно нови интересни канали да се информират, обогатяват и развиват? Губят ли, когато не четат?
Ами, да! Губят! Губят въображението си! Губят още един начин да контактуват с изкуството, което по нашите земи и без това е дефицит! Книгата в класическия си замисъл е в най-интерактивната си форма – вълшебно сътрудничество между умовете на пишещия и четящия! Убедена съм, че на света не съществуват и двама човека, които да са прочели една и съща книга и, четейки я, да са видели в съзнанието си едни и същи картини и образи! Не ми трябват повече аргументи! Ще настоявам децата да четат! Въпреки че хич не обичам да им настоявам… Ако можех само да ги накарам да се влюбят… Да видят книгата, както я виждам аз – като фина, красива и изтънчена аристократка, видяла много и притежаваща умението да разкаже увлекателно всичките си спомени…
Нека я има. Нека присъства гордо по рафтовете на магазините, които се кичат с нейното име.
Тази статия все още няма коментари