Какво обичахте да рисувате като малка?
Хора и шарки.
Коя е любимата Ви детска книга?
От класическите детски книги това е The Tiger Who Came to Tea на Джудит Кер. А от съвременните – „Къде ми е шапката?“ на Джон Класен, заради влиянието, което е оказала върху съвременните картинни книги.
Кои други съвременни детски книги са Ви вдъхновили силно?
Има толкова много прекрасни съвременни книги и ми е много трудно да избера само няколко, но ето някои от тези, които смятам за най-вдъхновяващи:
Cloth Lullaby: The Woven Life of Louise Bourgeois на Amy Novesky и Isabelle Arsenault, Home на Carson Ellis, As Time Passes на Isabel Minhós Martins и Madelena Matoso, The Journey на Francesca Sanna.
Как изглежда мястото, на което творите?
Работя в студиото си на изцяло разгъната кухненска маса от 50-те години на миналия век с покритие от Formica, която имам от години. Изкарвам на нея по-голямата част от деня като рисувам, оцветявам и пиша. Имам прекрасно място за работа, с прекрасна осветеност. На него се сменят строг ред с горе-долу контролиран хаос в зависимост от това докъде съм с крайния срок!
(снимката е правена в един по-подреден ден, докато работех по „Криси се крие“!)
Имате ли някакви специални навици, свързани с работата?
Нищо по-специално. Понеже студиото ми е вкъщи, обичам да излизам на разходка в парка, преди да започна работа. После, докато работя, ми харесва да слушам радио и подкасти. А понякога – определена музика, която е подходяща за темата на книгата, по която работя.
Какви други таланти имате?
Не съм много талантлива в това, но обичам да пея!
Ако се преродите в измислен герой, кой бихте искали да сте?
Ще е забавно да бъда Макс от книгата на Морис Сендак Where the Wild Things Are.
Кой е най-големият комплимент за „Криси се крие“, направен от дете?
Разказвали са ми за малко момче, което всеки път, когато „Криси се крие“ е изваждана за четене, изиграва щастлив танц! Няма по-голям комплимент от физическа реакция под формата на танц!
Колко сте добра в криенето?
Добре се скривам от света, когато имам да работя по книгите си, но честно казано и аз като Криси имам нужда от добрите си приятели, за да внесат баланс в живота ми.
Представете си, че Криси е Ваше дете. Как ще я откриете, ако се е скрила, както само тя може, а трябва да тръгва на училище?
На висок глас ще заявя „Не виждам Криси тук, сигурно вече е навън!“. После ще затръшна вратата, уж съм излязла, но ще остана вътре, за да я изчакам да се покаже.
Вие самата кога последно играхте на криеница?
Мисля, че беше на един пикник, и като Криси, и аз открих идеалното дърво.
(скици за „Криси се крие“)
(Фиона Удкок е пред картина на John Hoyland в Newport Street Gallery, фотография: Sandy Suffield)
Коментирането на тази статия е ограничено