Open/Close Menu Издателството на децата. И техните родители.
kumcho-valcho

Олелеле, каква голяма част от новите книжки разказват за стари герои. Имат пъстри картинки, понякога – дори гланцирани твърди корици и брокат. А като ги отвориш: „Вълча рекъл…” И повечето хора много се радват на тези книжки. А към новите произведения подхождат скептично.

Вече съм се убедила, че ние, българите, сме склонни да залагаме много повече на старото (съзнавайки всичките му недостатъци), отколкото да подкрепим новото, което не се е доказало. Не казвам, че съм против старото – нека го има, там, в архивите, нека го уважаваме. Но смятам, че старото трябва да води към новото. А не към себе си – това би означавало, че се въртим в кръг, вместо да се движим напред.

Да, има текстове, които са писани преди много години, а са актуални и днес. Но, за съжаление, малка част от тях са български. Защото ми се струва, че в родните произведения повече се набляга на бита, отколкото на душевността, личността и големите теми като любовта, например. Битът се променя, а любовта си е все същата.

Приказките, по мое мнение, би трябвало да покажат разбиране към децата, да ги забавляват, да им кажат разни неща. Но как да стане, при положение че им говорят на странен неразбираем сенилен език? Никак.

Опитвали ли сте се да обясните на дете какво е това „кума” пред Лиса? Че и с главна буква написано? Очевидно е съпруга на Кумчо Вълчо, въпреки че почти никъде не се разказва за семейния им живот? И на кого са кумове изобщо?! А къде са внуците на Баба Меца? И защо, след като е наричана „баба”, нерядко има малки мечета?

Ами описанията на средата, дрехите, аксесоарите? Сигурно няма и един жив човек, който да е наричал предметите така, както в детските приказки. Потури, цървули, пояси… И всички те някак си водят към селото (към, което храня само най-добри чувства). Сякаш в нашето минало не е имало нещо друго.

А знаете ли, че още в първите класове, тогава когато уж трябва се учат основните понятия, а не изключенията, в учебника на децата присъстват текстове, разказващи как Кумчо Вълчо отишъл на „зъбар”. Голяма част от децата на тази възраст не знаят думата „стоматолог”, а ние им говорим за „зъбар”! Зъбар ли е основното ни понятие? Ау, тук старите приказките май започнаха да стават и вредни…

Не, не, не! Не съм съгласна да си дам децата на Баба Меца! Искам да има повече нови детски книги и приказки! Иначе съвсем ще отблъснем децата от четенето. Освен това поставям ултиматум на Кумчо Вълчо: или да махне потурите, или да се махне целият! Е, не съвсем да изчезне, но защо не да се пенсионира достойно. Благодаря!