Open/Close Menu Издателството на децата. И техните родители.

Мама е изморена. Цял ден се е грижила за дома и детето. Чистила е, приготвяла е храна. Водила е детето на разходка. Пазарувала е. Някъде към 21.30 ч. мама я боли леко кръстът, леко главата. Крепи я единствената надежда, че след малко ще сложи детето да спи и тя ще може да прекара известно време с мъжа си, с компютъра, със себе си. Или просто ще вземе душ и спокойно ще припадне в леглото.

И така, мама къпе детето, облича му пижамка и го гушва да го приспива.

– Може ли още една приказка – пита детето след петата приказка.

Мама въздъхва, но чете.

– Може ли вода? – пита детето.

– Да – мама отива да донесе вода.

След това детето се оказва гладно, пак жадно, иска още приказки. Докато в един момент, някъде към 23 ч., мама вече е заспала на неговото креватче, а детето се изморява да й бърка в носа и заспива.

Няма ли друг начин? Това ще ни помогне да разберем Елица Великова. Тя психолог и арт терапевт, преподавател в НБУ и психолог-консултант в частно училище за езици и изкуство “Артис”. Работи с деца, възрастни и семейства, водещ на образователни и терапевтични семинари. Тя е и скъп приятел на Издателство Рибка. Затова ще й говорим на „ти”.

Доста родители срещат трудности с присипването на 2-3-годишните си деца. На какво може да се дължи трудното заспиване?

Факторите за трудното заспиване могат да са много. Често това е свързано с особеностите на развитието на детето в този период, необходимостта то самостоятелно да се справя с много нови ситуации, с които се среща през деня, много нови стимули, умения, които понякога го карат да се вълнува и “пренатяга”. Друг елемент, разбира се, е фактът, че много родители отсъстват през деня и прекарват време с децата си само след работа. Тогава те бързат да приспят детето, за да си починат или да свършат друга работа, а детето има нужда да удължи максимално дълго времето в компанията на родителя си. С всички извинения, които детето си намира, за да задържи родителя, то казва: “Ти си ми нужен”, “Не ме оставяй”. Тества родителя си, за да е сигурно, че възрастният не се опитва “да се отърве”- то тества любовта. Тук се включва и елементът на тъмното, на непознатото. Пространството на съня е място, на което всеки отива сам. Детето се страхува да се пусне, да продължи самò. Особено когато сънуването е изпълнено с кошмари. Затова е добре да се подхожда с търпение и разбиране към трудностите на детето да заспива, да се осигури усещане за безопасност и уют.

Още една приказка, вода, храна – децата често пъти измислят нови и нови причини да отлагат лягането. Как да реагираме?

Повечето родители не успяват да запазят търпение при нестихващите изисквания на детето преди сън. Приемат го като личната мисия на детето да ги тормози и изтезава. Затова най-важният принцип е да се въоръжите с много търпение и да не приемате стратегиите на детето лично. В случай, че родителят отсъства от дома по цял ден и детето остро преживява неговата липса, нека родителят да намери време само за детето си, преди да го приспи. Както добре знаем, насилственото заспиване няма как да се случи, най-добре е, ако родителят смята, че нуждата на детето е неоснователна, да каже на детето, че сега е време за сън и че ще остане с него, докато детето заспи. Така детето се убеждава, че е обичано и че на родителя му е приятно да са заедно. Понякога помага, ако родителят играе игра на въображението с детето: какво се появява, когато затворя очи? Държим очите си затворени и си представяме прекрасни, успокояващи, вкусни, цветни и радостни картини… Сънят за детето трябва да е пътешествие във вълшебна страна.

Според теб вариант ли е да изпращаме децата да си лягат сами? И от каква възраст можем да го очакваме от тях?

Препоръчва се децата да се приспиват поне до 5-6 годишна възраст. Може би след тръгването на училище за детето става по-лесно да си ляга само.

Създаването на ритуал преди лягане може ли да помогне?

Винаги помага един специален ритуал на “довиждане”. За малките деца заспиването е като символично “сбогуване” с родителя. То трябва да включва обещание за следващата среща, на сутринта.

Има ли какво да направим (или да не правим) през деня, за да облекчим приспиването вечер?

За да се предотвратят проблеми със съня при малкото дете, е добре да се вземат мерки още от втората половина на деня. Умерен сън следобед, с наближаването на вечерта да се осигури спокойна атмосфера, да се избягват ситуации, които ще провокират емоционална превъзбуда или страхове. Трябва да се спазва един и същи час на лягане. Важно е родителите да внушат на детето, че леглото е само за спане. Този рефлекс няма да се създаде, ако от време на време креватчето става място за игри или за принудително наказание. Никога да не се прибягва до заплахи или до “сътрудници” като Баба Яга, Торбалан, полицията или чичо Доктор. Приказките винаги трябва да са леки, весели и вълшебни. Не е препоръчително детето да се оставя пред телевизора. Понякога помага, ако се направи малка игра преди заспиване – бърборене на непознат език, т.нар. “джабарене” – детето и родителя говорят едновременно и в един глас на език, който не съществува. Това бърборене помага да се освободи ума на детето от занимаващите го ситуации и да навлезе в съня по-спокойно.

Смяташ ли, че е добра идея детето да спи в леглото на родителите си? Ако да, до каква възраст?

Според развитийните стадии на детето заспиването заедно с родител е естествено до около година и половина, максимум – две, докато трае кърменето. След прекратяване на кърменето на детето се дава важно послание на отделяне от биологичната зависимост от майката и затова е важно то да се отдели и физически. Тоест след двегодишна възраст, освен ако няма някакви специални ситуации, детето е добре да спи напълно отделно. Може да има договорка за “специално време”, в което детето се присъединява към родителите си, примерно сутрин.

Защо децата обичат да слушат приказки преди лягане?

Езикът на въображението и езикът на сънищата е един и същ. Приказките подготвят децата за фантазното пространство, за света под клепачите. Освен това често им създават усещане за приятелства – детето заминава на своето пътешествие в сънищата с всички онези герои, които среща в приказките. Те са важни спътници.

Много деца се страхуват от тъмното? Защо? И има ли отношение към заспиването? Добре ли е да оставяме нощната лампа светната през цялата нощ?

Тъмното често носи усещането за небезопасност, за нещо, което “не се вижда”, което “дебне”. Тъмнината е архетипна величина, която асоциираме колективно с “лошото”, с “подземното”. Затова децата често се страхуват не от тъмното, а от онова, което може би се крие в него. Съвсем нормално е, ако оставим лампата светната цяла нощ. Много възрастни също го правят, спят на телевизор.

Колко часа е добре да продължи нощния сън на 2-годишните деца?

Минимум 8 часа.

Кога да считаме, че наистина детето има психологически проблем със заспиването и е добре да потърсим помощ от терапевт?

На първо място трябва да се изясни дали това не се дължи на някакво заболяване, което вреди на нормалното дишане: алергична или инфекциозна хрема, възпаление на сливиците. Ако се изключат тези фактори, основните средства за въздействие са поддържането на подходящ режим и правилният педагогически подход. Проблемите със заспиването значително намаляват с времето в резултат на постепенното съзряване на нервната система и регулирането на функциите на съня. Обикновено това става след 4-годишна възраст. Но детето остава ранимо към всякакви нови събития и промени в неговия живот и те винаги могат да смутят неговия сън. Добре е родителите да знаят това, да го разбират и да му оказват емоционална подкрепа. Важно е самите възрастни да се погрижат за своето емоционално и психично здраве. Детето е катализатор на много от тревожностите на родителите в семейството. Терапията на детето е винаги терапия на цялото семейство. Ако всяко заспиване е травматично преживяване за родителя и детето, непременно трябва да се потърси помощ от специалист психолог или педиатър.

Write a comment:

*

Your email address will not be published.