Open/Close Menu Издателството на децата. И техните родители.
blog-s-k-b

Винаги съм смятала, че децата не са нито глупави, нито ограничени, нито елементарни, нито нелогични. Те просто не знаят. Идват тук и не знаят нищо. Идват тук и учат. Всичко. Малкото дете разбира, че когато кажем „стол” имаме предвид предмет с четири крака и облегалка, върху който сядаме. Когато кажем „дъжд”, имаме предвид капки вода, които падат от небето. Когато кажем „лъжица“, имаме предвид нещо, с което загребваме храна от купата си. Да, когато става въпрос за предмети, всичко е ясно. Всичко материално ни е ясно! Какво ли обаче смятат децата, че имаме предвид, когато кажем „любов”, „щастие”, „доброта”? Уж казваме, че любовта е най-прекрасното чувство, най-важното нещо. А всички виждаме как съвременният човек жертва първо любовта! В името на кариерата! В името на собственото си его! В името на общественото положение! В името на материалното добруване! Отказва се от любовта, веднага щом забележи в партньора си някой недостатък. Днес любовта се е научила да е практична. Да обслужва интереси. Да се облича в договори и секси бельо. Да кротува, да не създава проблеми. И със сигурност да не е най-важното! Поетите, възпели я в миналото, днес звучат като „абсолютни смотаняци”!

В думи, в които някога са се преплитали материалното и духовното, днес нищо не се преплита. Останало е само материалното. Ценностите ни са свързани единствено с него. Успехът означава да имаш шестици в училище! Да вземеш диплома. Да правиш кариера. Да бъдеш известен. Да доминираш. Да имаш почитатели. Дори да ти завиждат. Да побеждаваш! Да печелиш! Да се справяш! И понеже пропускаме нематериалния елемент на думата „успех”, за нас не е чак толкова важно как са изкарани тези шестици. Не е чак толкова важно да стоят знания зад тези дипломи. Не е чак толкова важно какво жертваш за тази кариера. Не е чак толкова важно с какво ще си известен. Не е важно колко чужда болка стои зад твоята победа. Амбиция, конкуренция, власт – задължителните атрибути на успеха! Всъщност това са просто симптоми за духовен банкрут. Защото истинският успех е онзи вътрешен мир, онова вълшебно усещане за правилност. Спокойствието, че всичко е така, както трябва – нищо не се нуждае от подобряване. Приемането на другия, на себе си – такива, каквито сме. Звучи толкова утопично, толкова неразумно, наивно, дори леко глуповато, нали? И определено с такива нагласи не можеш да оцелееш, нали?
Вманиачени сме в грижата си за тялото – даваме чудовищни суми за спорт, разкрасяване и здравословно хранене. И вярваме, че ако телата ни са добре, то ние сме добре. Онези тела, които колкото и да са били здрави, силни и красиви, ще оставим тук под пръстта само след няколко десетилетия… Но материята е лесна, нали? Поддава се на контрол, повлиява се. Душата е висока топка. А ние не обичаме да се проваляме – не е модерно.

Днес ценното е онова, което можеш да пипнеш. Онова, което има материално изражение. Което може да зарадва окото. Затова и все по-често се случва хора, имащи „всичко” – пари, коли, къщи, кариера, партньор – да се чувстват нещастни, незавършени, празни. В стремежа си да обслужим тялото съвсем забравихме, че по-голямата част от човека е душата. По-съществената част. По-важната. Истинската.

Наблюдавайки съвременния живот (не само в България, но и по света), се зачудих какво ли смятат децата ни, че означават силата, красотата и богатството, заключени в материалните измерения. Не се чудих дълго. Напротив – бързо ми стана ясно защо поп-фолк певиците, актрисите от Disney Channel, мутрите, бодибилдърите и скъпите немски автомобили са на такава почит. Извадим ли духовното от думите „силен”, „красив” и „богат”, остава точно това – нашата реалност. Това, което децата ни разбраха, че означават тези думи. Откъде-накъде ще се сърдим на децата, че са пропаднало поколение, че нямат никакви ценности, че са много повърхностни? Съвсем правилно са схванали съвременния живот! Научили са важните за оцеляването уроци като „If you wanna be rich you’ve got to be a bitch!” и „Life in plastic is fantastic!

Мислите си, че можете да предпазите детето си от тези уроци? Като не му пускате телевизия? Като го запишете в някое много прекрасно училище? Като му намерите свестни приятелчета? Едва ли ще стане – детето ви вероятно е твърде будно, любопитно и умно, за да пропусне тези толкова важни уроци.

Всяка епоха идва със своите предизвикателства. Няма как да накараме децата ни да живеят в 19 век (че там, нали, е по-достойно). Ако им пречим да учат уроците днес, им пречим да направят промяната утре. „Гери-Никол” не е лесен урок – и за нас, и за тях. Но може би е добре децата ни да опознаят Гери-Никол. Наистина да я опознаят. Да се наситят на „блясъка” й и да видят отвъд него – наистина ли вярваме, че там ще намерят нещо, което да харесат? Много ги подценяваме.

Нека дадем право на децата да се учат от живота. Житейските теоретици не правят промени. Промените ги правят истински живеещите хора – онези, които опознават статуквото, за да се сблъскват челно с него в даден момент.

Разбира се, децата могат да се учат и от вас. Със сигурност ще го направят! Затова винаги казвам (на другите и на себе си), че най-хубавото, което можем да направим за света, е да работим върху себе си, да сме добри със себе си. Из Фейсбук циркулира една мъдра фраза – „If you want to change the world go home and love your family!”. Била на Майка Тереза. Не знам дали е нейна, но споделям философията, заложена във фразата. „Бъди човекът, в който искаш да се превърне детето ти”, бих добавила аз, но навярно някой вече го е добавил… Бъди човекът, който искаш да срещаш по улицата!

Водена от разсъжденията, които споделих в този текст, написах три детски книжки: „Какво значи да си силен”, „Какво значи да си красива”, „Какво значи да си богат”. Исках да разкажа на децата за истинското значение на думите „силен”, „красива” и „богат”. Исках да помогна и на вас, родителите, да събера в книга думите, които, убедена съм, самите вие бихте казали на децата си. Вероятно го правите. Но вероятно понякога се затруднявате, понякога сте изморени. А книгите все пак умеят да звучат авторитетно. Гушнете се вечер до детенцето си, почетете и поговорете за истински силното момче, за истински красивото момиче, за истински богатия човек.

Тези книги няма да променят света! Те са просто едни тънки сламки, за които някой може да се хване. Те са израз на моето уважение към едни забравени ценности, толкова добре забравени, че дори не осъзнаваме колко силно се нуждаем от тях. Тези книги са един от моите челни сблъсъци със статуквото. Знам, че няма да го съборя, но, признавам, мечтая поне малко да се напука.

Текст: Катя Антонова

Илюстрации: Мартина Андонова

Може да разгледате и поръчате книги от „Рибка“ тук.