Open/Close Menu Издателството на децата. И техните родители.
blog-val

Вал Стоева е майка на две деца, непоправим любител на хубавите детски книги и посланик на библиотеките в България. Занимава се с насърчаване на детското четене и развитието на грамотността. Гордее се с Награда “Бисерче вълшебно” и с мрежата от читателски клубове, които развива заедно с колегите си.

Вал, искаме да си поговорим за ранното четене. Би ли ни разказала малко за себе си и за интереса си към темата?

Занимавам се с насърчаване на детското четене и грамотността вече 10 години, почитател съм на хубавите детски книги и съм майка на две деца – дъщеря на 17,5 г. и син на 5,5 г. Интересът ми към ранното четене се появи преди 6 години. Тогава осъзнах, че всички усилия, които полагаме с колегите ми от фондация „Детски книги“ за увличане на децата в училище да четат сами и с желание, зависят от възрастта преди училище.

Ние знаем за твоя експеримент със сина ти, на когото чете още по време на бременността. Разкажи ни – защо го направи, как се случваше, какъв е резултатът?

Срещата ми с Лаурентин ван Оранйе (принцеса на Кралство Нидерландия и посланик на ЮНЕСКО по въпросите на грамотността) предопредели насочването на усилията ми към най-малките и техните семейства. Когато взех интервю от г-жа ван Оранйе, тя ми каза: Най-важната инвестиция, която един родител може да направи за детето си, е да му чете по 15 минути на ден.“. Тогава бях бременна в седмия месец и си помислих, че би било много глупаво да не се възползвам от съвета ù. Така започнах от една страна да проучвам научните изследвания по темата, а от друга – да ангажирам цялото семейство да чете на малкото бебе. Отне ми известни усилия да убедя съпруга си и дъщеря си, че за непрекъснато спящото вързопче четенето на глас води до особени ползи. Съгласете се, че е много странно човек да прави нещо, в което не вижда особен смисъл. Но постепенно всички се пристрастиха (това харесвам на хубавите детски книги!) и четенето се превърна в доброволно задължение. Трудно е все още да говоря за резултати, защото синът ми не ходи на училище. Преките ползи, които забелязвам, са изключително богатият му речник, правилната употреба на думите в контекст (разбира се, понякога не успява да направи разлика между „презирам“ и „съзирам“) и правилните сложни граматични конструкции, с които си служи. Освен това е изключително спокоен, концентрира се за дълго време (особено когато е свързано с четене) и има изключително богато въображение, когато си измисля игри. Толерантността и емпатията също смятам, че са дошли от четенето – знаем, че малките деца трудно влизат в обувките на другия и не могат да проявяват съчувствие като възрастен; при сина ми наблюдавам подобна емоционална зрялост.

87558201_733997547126842_1281868800928514048_n

Не се ли чувстваше глупаво да четеш на малко бебе, което не разбира?

Никога не съм се чувствала глупаво, защото обичам да чета на глас. Всъщност това най-много харесвам от работата си – срещите с деца, пред които мога да чета страхотни книги. Съпругът ми обаче се чувстваше наистина странно в началото. Когато човек си дава сметка какви са ползите за детето му, подплатени с научни изследвания, преодолява подобни усещания.

Предполага ли ранното четене по-бързо интелектуално съзряване, развитие? Има ли отношение към постиженията в училище?

Има много сериозна връзка между четенето и интелектуалното съзряване. Децата, на които се чете, умеят да мислят критично, да търсят връзки между книгите и заобикалящия ги свят. Речникът им безспорно е по-богат, любознателността им също е добре развита. Според обобщението на резултатите от PISA 2018, четенето на родителите в ранна възраст, личният пример и достъпът до книги преди училище води до по-високи резултати на тези деца спрямо останалите. (Видео на EURead) Често наблюдавам, за съжаление, че четящите деца и онези, които са отгледани в четяща среда, в някакъв момент от обучението си не показват високи резултати в българската училищна среда. Разбира се, има изключения, но тук трябва да си дадем сметка, че при измерването на резултати обикновено са заложени критерии, които търсят отговори на конкретни въпроси – „Какво е искал да каже авторът?“ или „Колко вида риби плуват в река Дунав?“. Това няма нищо общо с мисленето, с уменията, в които четящите деца са наистина добри. Не казвам това, за да отхвърля образователната система и начините на оценяване, но все пак трябва да си даваме сметка, че неуспехите в училище трябва да бъдат внимателно разглеждани. Родителите трябва да подкрепят четящите си деца, независимо от моментните оценки. Учителите нека не се дразнят на различното мнение, а да го оценяват подобаващо. Четящите деца имат собствена гледна точка и все по-често държат да я защитават.

От каква възраст е добре да започнем да четем на децата?

Още от утробата. Но никога не е късно да започнем да четем. По-важно е да не спираме, когато започнат да четат самостоятелно – тогава обикновено част от децата намразват четенето, защото чувстват, че родителите са ги изоставили. Това е отлично разказано с чувство за хумор от френския писател Даниел Пенак в книгата му „Правата на читателя“ (изд. „Кръг“, 2019).

А какво да им четем? Има ли неподходящи или пък особено подходящи книги за различните възрасти?

Винаги съм смятала, че е необходимо родителят да слуша детето си, за да му предлага онова, което му е необходимо. В началото можем да четем онова, което е интересно за нас самите. Аз лично използвах да чета на сина ми както книгите, за които трябваше да пиша в Detskiknigi.com, така и поетичните преводи на Светослав Минков („Андерсенови приказки“) или приказките на Николай Райнов, които обожавам от малка. Има определени стадии в развитието на децата, при които могат да се предложат различни типове книги (черно-бели, за баня, картонени и т.н.) и различни типове съдържание (картинни, в рими, с приказки и др.). Всеки родител може да проследи и подбере внимателно за своето дете според стадия му на развитие и интересите. Важно тук е да отбележим, че т.нар. черно-бели приказки, с добро и зло, представени в крайност, са особено подходящи за възрастта 3-6 г. и децата никога не виждат страшните герои толкова страшни, колкото възрастните. Децата от 2 до 5 години пък имат нужда от картинни книги, защото не умеят да се концентрират задълго, но и защото картинните книги ги учат на много повече от слушането на текст. Този сегмент напоследък процъфтява у нас (по света картинните книги не са новост), но родителите често ги възприемат като „книги с хубави картинки и твърди корици, с няколко изречения и на висока цена“. Има картинни книги и за 10 лв., и за много повече, но тук цената е напълно оправдана заради ползите, които детето получава (стига наистина книгата да е картинна и добре замислена). Ако трябва да очертая неподходящи книги, те ще бъдат онези с грозни илюстрации (влияят зле на визуалната култура), глупави текстове (празните текстове, дори и с добри илюстрации, са като фаст фууд), твърде поучителните също.

Какво можем да направим, за да стимулираме интереса на децата към книгите? Имаш ли конкретни съвети към родителите?

Независимо от препоръките за възрастта, ето няколко общи насоки:

- Слушайте детето. Вие най-добре го познавате и можете да прецените дали дадена тема, даден тип съдържание ще му е интересно.

- Давайте личен пример. Ако детето ви вижда с книга в ръка, естествено е да смята, че книгите са важни.

- Децата трябва да растат сред книги. Тъжно е, когато срещна деца, чиято първа книга в живота е букварът в първи клас. (Истина е, макар да звучи невероятно!). Направете детска библиотека – не е необходимо да имате стотици книги в нея, но нека те са интересни за детето ви, да изглеждат добре, да са си само негови. И никога не се карайте, ако случайно детето повреди някоя от книгите – за мъниците това е играчка, то не е обременено от схващанията, че книгата е безценна вещ. Любимите ни вещи обикновено не са онези, които стоят зад витрини – книгите също не заслужават да бъдат отделени от детето.

- Посещавайте библиотеката – там има не само много книги, но и страхотни специалисти, които знаят отлично какво да ви препоръчат според възрастта на детето.

- Не опитвайте да купувате на 3-годишно книги за 10-годишни. Начинът на възприемане на информация във всяка възраст е различен. Познанията и уменията – също. Детето на 3 години може да стои мирно и да слуша как му четете за мъглявини и черни дупки, защото прекарва време с вас, но определено няма да се превърне в Стивън Хокинг по този начин. Но пък книга за Космоса, подходяща за 3-годишно, ще му даде начални знания, които да повтаряте и надграждате постепенно. Разбира се, ако детето е на 4 години, но проявява интерес към книги за 6-годишни, тук разликата е малка и не пречи да пробваме. Но трябва отново да сме внимателни и да слушаме детето – то ще ни покаже как да избираме книги за него.

- Избирайте книги с отлично качество на текстовете, илюстрациите и книжното тяло. Лошият текст (лош превод, лоша редакция, глупаво съдържание) е като да натъпчеш детето с вредна храна. Илюстрациите с ниско качество водят до развитие на ниска визуална култура, но и предават послания, които остават с детето занапред. (Например, ако му показвате книжки с принцеси с лъскави рокли, огромни бюстове и тънки талии, които успяват в живота единствено заради красотата си, няма да е чудно да получите тийнейджърка, гримирана като кукла, която търси принц на бял кон.)

- Ограничавайте достъпа до всякакви електронни екрани на малките деца. Американската педиатрична асоциация категорично съветва поставянето на детето пред екран до 2 години, а от 2 до 5 години това трябва да става в изключително ограничено време.

По какво си личи, че една книга е хубава?

Този въпрос предполага много обстоен отговор. Истината е, че поради липсата на оперативна критика за детските издания, критериите за качество в България липсват. Срещам отлични текстове с грозни илюстрации, но съм попадала и на красиви издания с ужасно съдържание. Когато оценявам книги и пиша отзиви за тях в Detskiknigi.com, се опитвам да погледна на текста от гледна точка на детето, но и да преценя съдържанието на база всички изследвания за нуждите на съответната възраст, които съм чела. С колегите ми се стараем да сме максимално обективни при прочита, т.е. отзивите ни да са подходящи за по-голямата част деца от съответна възрастова група. Разбира се, родителят трябва да прецени дали детето му има нужда от точно тази тема, от този тип илюстрации. Трудно ми е да посоча няколко критерия, които да са гаранция за качество. Но пък сайтът Detskiknigi.com се стреми именно да служи на родителите като компас и ако някой сметне прегледите ни на книги за полезни, може свободно да следи там.

Какво е отношението на родителите към детските книги?

Наблюдавам засилен интерес на родителите към детските книги, защото четенето днес е модерно, а и защото родителите осъзнават връзката между ранното четене с децата и бъдещата им грамотност. Това е отлична тенденция и тя води до разцвет в детското книгоиздаване. Където пък се появява нуждата от търсене на качеството в изданията за деца. Иска ми се да обърна внимание, че у нас за четенето все още се търси мнението най-вече на педагози, филолози и психолози, но „Теория на четенето“ се преподава и изучава във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Хубаво е родителите да търсят отговори, но е важно дали те са свързани с литературата (вид изкуство) или четенето (когнитивен процес).

Има ли нужда България от нови и нови детски книги?

България има нужда на първо място от издания, които не се влияят от търсенето на пазара. Към момента все още има издателства, бълващи книжки със съмнително качество – с грозни илюстрации, отвратителни преводи или без редакция, защото „родителите купуват“. Най-важното, струва ми се, е да станем по-взискателни. Тогава и вкусовете се променят, а и по-бързо ще следваме световните тенденции в детското книгоиздаване.

Важно ли е да обособим специално място за книгите в детската стая? А специално място за четене?

Хубаво е детето да има детска библиотека – кът, в който знае, че книгите са само негови. Колкото до специално място за четене, по-скоро не ни е необходимо. Четенето прилича малко на кърменето – даваш при поискване, независимо кога и къде. А понякога решаваш, че ти се чете – сядаш и четеш на глас, без да очакваш детето да те слуша и да седи мирно. Така най-лесно се създава връзката между родител и дете, основана на книгите.