Open/Close Menu Издателството на децата. И техните родители.
Ilsungna-1054x600

Какво обичахте да рисувате като малък?

Като малко дете не рисувах много. Но колкото по-голям ставах, толкова повече роботи рисувах.

Родителите ви очакваха ли, че може да станете известен илюстратор?

Не, не, категорично не – те никога не са си и помисляли, че мога да стана илюстратор. Аз ги убедих, че искам да уча рисуване едва когато бях на 23.

Коя класическа детска книга бихте искали да илюстрирате?

„Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. И „Фермата на животните“ на Джордж Оруел.

Имате ли определени навици на работа?

Да. Старая се да наблюдавам и да се вслушвам в нещата, които се случват около мен. И си водя бележки, когато ми се сторят интересни. Една от тези бележки постепенно се превърна в моя идея, история и накрая – в книга. Започнах моята първа книга, „Книжка за заспиването“, като дипломна работа в университета. Идеята за нея се роди през 2004-а, когато една вечер легнах да спя, въртях се в леглото и се чудех как заспиват животните. Тогава не я взех насериозно, но си я записах на лист хартия. След кратко проучване разбрах, че това може да бъде една интересна история.

Случвало ли ви се е преподавател да ви каже, че не може да рисувате или че „това не е правилният начин да рисувате заек“, например?

Когато нарисувах пингвин в курса по анимация, моят преподавател и състудентите ми смятаха, че съм нарисувал пиле. Аз не бях забележителен студент. По-скоро бях много старателен. По „Книжка за заспиването“ имах страшни спорове с професора ми. Когато му представих цветните разтвори на книгата, той ми посочи толкова много неща, които искаше да променя. Процесът беше болезнен, имахме различни мнения по някои въпроси. Реших да не разговарям с него последния месец, докато не завърша всичко, защото разбрах, че няма да успея да приключа книжката, ако следвам всичко, което той изискваше. Но също така съм му признателен, защото нямаше да успея да направя „Книжка за заспиването“ без него. Изпращам ви тази скица на разтвора с бухала и рибата, където си личи размяната на коментари между мен и професора ми. Драсканото с молив е от мен, а с химикал – от него:

Drawing

Коя от книгите ви ще е първата, която ще прочетете един ден на собствените си деца?

„Книжка за заспиването“. И наистина се надявам те да заспят, след като им я прочета.

Показвате ли рисунките си за книгата, над която работите, на деца, за да видите как ще реагират или разчитате изцяло на интуицията си?

Никога не съм имал възможност да покажа работните си рисунки на деца и да видя как ще реагират. Силно разчитам на интуицията си, докато рисувам. Най-добрите ми рисунки се получават, когато работя с удоволствие и без никакъв натиск. Вярвам, че ако се наслаждавам на момента на правенето на илюстрациите, тогава те ще носят удоволствие и на публиката.

Как изглежда работното ви място?

Макар да го подреждам от време на време, докато работя, то е доста разхвърляно. Преди използвах много акрилни бои, туш и маслен пастел, но все повече разчитам на компютъра, а отскоро – и на водни бои и цветни моливи. Ето няколко снимки на работното ми място през годините:
През 2005-а:

2005

През 2007-а:

2007

През 2011-а:

2011

През 2014-а:

2014