Open/Close Menu Издателството на децата. И техните родители.
blog-bianka

Книгата ти разказва за приятелството между две деца от различни култури. Но защо всичко се случва точно в Бали? Защо не в Исландия? Перу? Или пък просто в България?
Историята и главната героиня са вдъхновени от пътуванията ми в Индонезия, затова и нямаше как действието да се развива другаде. И все пак, това е книга за приятелство между две деца, без значение националностите им. Затова мисля, че ще интересна и достъпна, както за децата в България, така и за тези в Исландия, например.

Познаваш ли лично Тревър и Нирмала?
Тревър и Нирмала са събирателни образи на дечица, които познавам или съм срещала в детството си, но също такива, с които се запознах в Индонезия и по света. Всеки от двамата носи и нещо от мен самата.

Какво най-много харесваш в двамата главни герои? И кого харесваш повече?
Това, което най-много ми допада в Нирмала, е нейната чиста, неподправена детска енергия – като тази, която видях при много деца в Индонезия. Тя излъчва жажда за живот и искрена радост… и е доста пакостлива. Радвам се, че успях да покажа и нежната ѝ, крехка страна към края на книгата. Тревър от своя страна е едно чувствително и артистично дете, което обаче съумява да се прояви смелост, състрадание и сила на характера, когато това е необходимо. За тези няколко месеца, прекарани на Бали, той доста порасна и се гордея с него.

Ако можеше да доведеш Нирмала в България, какво би ѝ казала и показала?
Бих я завела в планината и бих ѝ показала сняг, разбира се.

IMG_0978

Каква ще стане Нирмала, когато порасне?
Каквато поиска! За момента се е ориентирала към „пазителка на слонове“, но като познавам характера ѝ, желанията ѝ ще се променят поне няколко пъти.

Ти самата имаш ли приятели от далечни страни? Разкажи ни за тях!
За съжаление, много от приятелите ми са пръснати по света и не мога да ги виждам толкова често, колкото искам. Такъв е случаят на илюстраторката на книжката, Рада, която живее в Ирландия. Все пак намираме време да си споделяме снимки и истории, а Рада специално от време на време ми праща кадри на овце, зелени пасища и стръмни скали, в които се разбиват огромни вълни. Кара ме да мечтая.

Мислиш ли, че децата в Бали живеят по-здравословно от нашите в България?
За мен няма нищо толкова радостно и искрено, като гледката на дечица, тичащи на воля през поляните или по плажа без телефони и без нито един мол наблизо. Видях това в Индонезия, но съм го виждала и в България. Предполагам, че до голяма степен е въпрос на желание и възможност от страна на родителите. Културата на Бали, така както я видях аз, предполага един по-свободен и ненатрапчив начин на възпитание на децата, което на мен лично много ми хареса. Освен това те постоянно са на открито!

Ако можеше да избираш, в коя държава би се родила и защо?
Обичам България и се гордея с националността си. Мъчно ми е обаче, че на децата тук не се дават толкова шансове за развитие, колкото във Франция например, където съм живяла четири години. В Индонезия пък някои деца отрано се запознават с проблеми като екстремна бедност и липса на достъп до здравни грижи, което е ужасно тъжно. Според мен светът като цяло трябва да стане по-добро място за децата! И все пак, за да отговоря на въпроса – обожавам да пътувам и да се запознавам с нови култури, затова където и да бях родена, пак нямаше да ме свърта на едно място.

Откъде тази страст по пътешествията? Какво ти дават?
Както споменах, пътуването за мен е начин да опознавам нови култури, но също да развивам въображението си и да преоткривам самата себе си. Също да снимам и мъничко да карам сърф.

IMG_0977

Защо реши да напишеш точно детска книга? Защо не любовен роман? Действието пак може да се случва в Бали.
Когато бях дете, книгите оказаха огромно въздействие върху мен, показаха ми света и ми помогнаха да се справя с много неща. Винаги съм си мечтала един ден и аз да разкажа история, която да накара децата да мечтаят и да им донесе това специално усещане, което само книгите могат.

В каква обстановка пишеш? Имаш ли нужда от нещо специално, за да се настроиш за писане?
Нищо специално не ми е нужно, просто трябва да съм някъде навън или в някое кафене. Вкъщи просто не става. Когато пишех Нирмала, понякога си пусках традиционна музика от остров Бали на слушалки и разглеждах скици на героите, които Рада беше нахвърляла след първите глави. Представях си ги, седнали на някоя сянка, да си похапват манго и те сами идваха да ми разкажат поредната си пакост.

Има ли детска книга, която ти се иска ти да си написала?
„Стас и Нели“!  Както и  всичко, написано от вълшебната Астрид Лиднгрен.

Смяташ ли, че да се пише за деца е лесна работа? Кое е най-трудното? А най-приятното?
Не мисля, че е лесно. И все пак, за мен беше удоволствие от самото начало!

Прочете ли „Нирмала“ на някое детенце около теб, преди да я издадеш?
Само на едно-единствено малко момиченце. Но тя много я хареса и вече иска да знае какво ще стане по-нататък.

Повече за книгата „Нирмала“ – http://ribka-publishing.bg/catalog/nirmala/