Open/Close Menu Издателството на децата. И техните родители.
_20160514_144721

След кърменето, коликите, зъбките, напишкването и какво ли още не, мисля, че е време да… поспим. Но ето че детето става на 3-4 години и съвсем не смята да си отиде в леглото. За много родители е приемливо и дори приятно да делят спалнята с децата си. Ако е така, всичко е наред. Но аз не съм от тези родители… Когато до мен спи дете, част от мозъка ми продължава да работи – чувам, усещам и дори мисля! Да не говорим колко шута и юмрука съм изяла през годините от спящите до мен сладури. Например, сънувам си аз как над главата ми лети приказен син паун, и изведнъж, прас, получавам такова коляно в корема (който и без друго се бори с диастазия ректи), че и последната глътка въздух се озовава на два метра от тялото ми. Ето защо, като всеки родител, осъзнал правото си на два-три часа качествен сън, аз започнах да търся варианти как да склоня децата да заспиват в своите легла.

Това търсене се оказа доста трудно – под леглото все имаше някой, в тъмното имаше нещо, надигаха се динозаври и чудовища, които не можех да убедя да си тръгнат. И така, тялото ми познава всякакви пози за спане – седнала, легнала на пода, легнала на стол, висяща от детско легло, „легнала“ на рамката на леглото и т.н.

Тук е моментът да спомена, че от години изучавам употребата на цветните есенции на д-р Бах. Често ги използвам, защото действието им, макар и много нежно, е осезаемо и съм убедена, че могат да бъдат наистина полезни на децата. Разбира се, разполагам със завидно количество литература по темата. В една книга, разглеждаща как есенциите се вписват в грижата за детето, прочетох колко хубаво е да се съчетае Aspen (за деца, които се страхуват от тъмното, от това да останат сами, от… нещо неясно) с рисунка на човече, което ще пази детето през нощта. Така ми хрумна да създадем „Ангелчета за заспиване“. Децата обичат ритуали, за тях е важно да има предвидимост, да се изграждат навици. Ето защо реших, че една малка игра преди лягане може да се окаже добра подкрепа на самостоятелното спане. Детето избира ангелче, което ще бди над него цяла нощ, ще го пази, ще му шепне нежни слова и дори няма да хърка. Разбира се, има чудовища и кошмари, които могат да бъдат прогонени само и единствено от шефа на всички ангели – мама! И нищо не може да се сравни с нейната прегръдка. Но съм уверена, че играта „Ангелчета за заспиване“ може да помогне да приучим детето да спи самичко и спокойно. А мама да си почине качествено. Защото все пак тези няколко часа сън през нощта ѝ позволяват на следващия ден да е същият онзи шесторък Шива, който обикаля парковете, готви, чете книжки, прегръща и… о, вярно, работи!

В стихчетата към картите съм вложила цялата си нежност и любов и наистина се надявам ангелчетата да донесат спокойствие на цялото ви семейство!

Желая ви лека нощ.

Катя Антонова